Иво Димов: Господ доста ми е дал!

Иво Димов бе с класи над другите футболисти по време на мача Спартак - Ботев. Той едва ли не сам победи съперника, като с еднаква лекота бележеше голове (три!) и извеждаше свои съотборници на чисти позиции. След всяко едно от попаденията му публиката аплодираше своя любимец така, както го правеше със звездния отбор на Живко Господинов, Красимир Зафиров и Стефан Найденов през 80-те години. 33-годишният Димов е рожба на Спартак. Той е сочен за един от тримата най-големи таланти на Варна заедно с Пламен Гетов и Галин Господинов. Димов е носител на Купата на България с ЦСКА пpез 1999 г. След това игра в Китай и Добруджа, а през тази есен се завърна в родното гнездо.

- Иво, помниш ли кога за последен път вкара три гола?
- Когато бях футболист на ЦСКА, записах хеттрик срещу Септември, но моята цел никога не е била да бележа голове. Винаги съм искал да доставям удоволствие с играта си на публиката и да съм полезен на отбора, за да върви той с мен напред.
- Кой от трите ти гола срещу Ботев беше най-красив?
- Може би първият. Съжалявам обаче, че тежкият терен не ми позволи да покажа едно от най-силните си качества - дрибъла.
- След мача Стефан Грозданов призна, че си бил номер 1 на терена. Според треньора твоето представяне за пореден път е доказало, че във футбола има можещи и неможещи а не млади и стари.
- Работа на треньора е да дава оценка на играта ми, а моята работа е да върша това, за което съм излязъл на терена. Как съм го направил, нека да преценяват специалистите.
- След като вкара третия гол, веднага поиска смяна. По този начин показа, че си си изиграл мача, или имаше и друг аргумент?
- Глезенът ми още не е добре, а и нямам необходимата подготовка. Прецених, че е излишно да рискуваме, тъй като след 3:0 мачът на практика за нас беше приключил.
- Това ли е голямото завръщане на Иво Димов в Спартак?
- Може да се каже, че е така. Мисля, че тепърва ще имам много поводи за радост в отбора. Посвещавам победата над Ботев на нашите фенове и на моите съотборници. Благодаря на колегите ми, че ме приеха добре. Благодаря също на феновете за подкрепата. Аз ги обичам и те също ме обичат - все пак от 20 години съм на този стадион.
- След всеки един от головете си изразяваше бурно своята радост.
- Тази публика на Спартак, която страда много през последните години, заслужава да гледа зрелище. Заслужава да вижда красива игра, чисто футболни комбинации и голове. Затова се радвах, че успяхме да им доставим това удоволствие.
- Николай Ишков каза, че очаква от теб да се превърнеш в лидер и да носиш отбора на плещите си.
- Мисля, че в срещата с Ботев показах, че съм взел лидерската палка. Тук е мястото да благодаря на Нено Михалев и Иво Иванов, които гарантираха пред Ишков, че аз ще съм от полза на Спартак и мога да му помогна през това първенство.
- Как ще коментираш факта, че докато беше на терена, имаше футбол? След твоето излизане на зрителите им стана скучно. Има ли разлика между Спартак с Иво Димов и Спартак без Иво Димов?
- Футболът е колективна игра - аз без моите съотборници съм загубен. Заедно с тях имаме една обща цел - да се раздаваме на терена и да побеждаваме красиво.
- Вярно ли е, че играеш без пари в Спартак?
- Вярно е, че играя без трансфер и лична трансферна сума, но парите не са всичко на този свят. За мен е чест, че мога да помогна на клуба, който ме създаде като футболист да играe по-значима роля в “А” група. Не крия обаче, че разчитам при добро представяне през тази есен да реализирам трансфер в чужбина през зимата.
- Възможно ли е да завършиш кариерата си в Спартак?
- По принцип нямам нищо против да свърша с футбола тук, откъдето съм тръгнал. Спартак е отборът на моето сърце, той ми е дал много и аз трябва да му се отплатя по същия начин. Мисля, че още съм далеч от най-добрата си форма, тъй като седем седмици лекувах мускулно разтежение. Още не съм в оптимално функционално състояние, но се надявам да съм здрав и да имам късмет. Останалото е въпрос на можене, а мисля, че Господ доста ми е дал.
- Казваш, че Спартак е отборът на твоето сърце, но май точно едно ръководство на Спартак не ти позволи да развиеш дарбата си.
- Съгласен съм. Става дума за периода след 1991-1994 г., когато бях основна фигура в родния си тим. Не искам сега да се връщам назад и да ви обяснявам защо се получи така, че не ми позволиха да направя голяма кариера. През тези три години обаче загубих половината от кариерата си
Може би защото имам принципи и възгледи, които отстоявам докрай. Аз не позволих на някои хора да се подпират върху мен и да ме използват, за да постигнат своите цели. Но всичко това е минало и аз не мога да го върна. Гледам напред и вътрешно в себе си чувствам, че още няколко години ще играя голям футбол.
- Докъде е възможно да стигне Спартак през това първенство?
- Ще се въздържа от коментар, защото, ако кажа искрено своето мнение, ще донеса негативи на нашия клуб. В сегашната ни конюнктура Спартак няма влияние върху футболната общественост.

НЕДКО ПЕТРОВ
--- 7 dni sport