Много добър текст засягащ последните години , през които минахме.
Благодарско на автора и вестник "Тема спорт" , и сайта
arenavarna.com , откъдето го копираме!
Спартак Вн възкръсва заради феновете си
13 юни 2009 г. Това е датата, от която започна най-черният период в историята на Спартак Варна. На този ден соколите изиграха последния си засега мач в най-високото ниво на родния футбол. Загубиха с 0:4 от Литекс и поеха по болезнения път към бездната, засмукала не един и два славни в миналото български клуба. Вече близо 10 години Спартак е в дълбока кома и единствената причина през това време да не бъде изключена апаратурата, която го поддържа жив, макар и във вегетативно състояние, са неговите фенове. През този период те препълниха със съдържание думите, които обичат да пеят на стадиона: „Винаги верни, на Спартак винаги верни“. Не изоставиха отбора си в нито един момент. Не спряха да се борят срещу опитите клубът им да бъде заличен от футболната карта на България и сега, на прага на 100-годишнината му, са на път да го върнат към живота.
Всъщност обаче програмирането на убийството на Спартак беше извършено няколко години преди въпросната дата – през лятото на 2006 г., когато тогавашният Общински съвет във Варна реши да създаде „Спортен комплекс Спартак“ АД. Една добра идея за подпомагане на футболния клуб, която беше изпълнена по престъпен начин и предначерта унищожението му. Тогава общината влезе в дружеството с апортна вноска, която включваше стадионите „Спартак“ и „Локомотив“, прилежащите им зони и още десетки декари парцели в града. Срещу тях обаче получи само миноритарен дял от 34% от акциите в дружеството, а 66% бяха за фирма на тогавашния финансов благодетел на клуба Иван Славков. В цялата тази схема обаче не бяха предвидени никакви ангажименти за издръжка на клуба, за инвестиции в съоръженията и т.н. Нямаше и клаузи, с които договорът да бъде развален в случай на недобросъвестност. На практика общинските имоти бяха предадени в частни ръце като подарък. Какво се случи след това?
Изпадането на Спартак от А група бе последвано от фалит на клуба, а мажоритарният пакет от акциите в „Спортен комплекс Спартак“ АД бяха изкупени от „Инжстрой холдинг“. Пререгистрираният футболен отбор започна на чисто от В група, а собствениците вещаеха светло бъдеще както на него, така и на спортните бази. Тимът обаче беше подпомаган известно време, след което оставен на произвола на съдбата. Както и стадион „Спартак“ между другото. Развиваха се само прилежащите площи, на които се появиха игрища за минифутбол, тенис кортове и търговски обекти. Все неща, от които може да се печели. Средствата обаче не отиваха за футболния клуб, който на практика вече нямаше нищо общо със своя стадион. През всичкото това време единствените, които се бореха и алармираха за случващото се, бяха привържениците на Спартак. Те бяха наясно, че следващата стъпка след изчезването на футболния клуб е да изчезне и стадионът му, а на апетитното място да се появи например нов жилищен комплекс. Това навярно би станало лесно под мотото „кому е нужен стадион „Спартак“, след като няма отбор Спартак?“.
Спартак обаче ще го има, докато ги има феновете Тази изтъркана сентенция губи смисъл в много случаи в света на съвременния футбол, пропит от икономически интереси, но този път очевидно не е така. Привържениците вдигнаха такъв шум, че цяла България, а дори и отвъд пределите й да разбере за проблема. Организираха десетки акции, обединиха ветерани и легенди, накараха другите агитки да се застъпят за тях. Достигнаха до най-високо управленско ниво у нас и в крайна сметка успяха. Постигнаха целта си имотите да бъдат върнати на общината, респективно на футболния клуб, че дори получиха и бонус от 1 млн. лева държавни пари за ремонт на стадиона. Трудното обаче тепърва предстои, защото феновете нямат намерение да се спрат, докато техният любим отбор не възкръсне и не поеме отново към най-високото ниво на футбола ни, където има 43 сезона в историята си.
В момента Спартак крета на дъното в Североизточната Трета лига, а зад гърба си няма каквато и да било финансова помощ. В мъжкия състав се разчита изцяло на юноши от школата. Основната цел, която са си поставили феновете и ветераните, стоящи зад тях, оттук насетне е намирането на финансов благодетел. Човек, който да застане твърдо зад каузата Спартак. Със сигурност това няма да бъде никак лесна задача, но също така е сигурно, че шансовете са по-големи, когато клубът вече ще може да разполага с базите си. Очаква се на следващото общо събрание на Спартак като първа стъпка в реализирането на плана представители на привържениците да влязат в управителния съвет. Феновете са категорични, че имат изготвена стратегия, която да донесе по-добри дни за техния любим тим. Планира се и изграждането на стабилен отбор, който да спре да бъде брашнян чувал в първенството, а през следващия сезон (б.а. – 2018/19) да бъде атакувана промоция за Втора лига. Мечтата на всички е през лятото на 2020 г. Спартак Варна да се завърне сред най-добрите отбори в България.
Едва ли има наивници, които да смятат, че това ще стане толкова лесно. Надежда обаче има и тя се крие в страстта и емоцията, която носят в себе си привържениците на Спартак. Те вече доказаха, че любовта им няма граници, и тласнаха клуба към възкресение в навечерието на 100-годишнината му. На 28 август следващата година юбилеят навярно ще бъде посрещнат както подобава на един значим футболен клуб. С истински празник на обновения му стадион. И с много усмивки по лицата на хората, които обичат соколите. Те страдаха дълги години, но не заради това, а заради всичко друго, което сториха, си заслужиха уважението на футболна България.