Живот без бъбрек

Феърплеят е мръсна дума за футболиста Иван Найденов, който остана без бъбрек на игрището. Но 28-годишният играч на Спартак (Вн) се опитва да не мисли за злополучния мач на 12 септември. Дори не изпитва омраза към футболиста на Несебър, който пръсна с коляно левия му бъбрек. Иван се моли само да оздравее и да започне нормален живот. Приятелката му Соня Радева е по-смела в мечтите си: "Иван заслужава да получи шанс за трансплантация и отново да играе". Нещастието сближи още повече футболиста и фигуристката, чиято връзка започна преди шест години. "Млади сме, ще издържим", вярват Иван и Соня.

Банковата сметка, на която се събират пари за лечението на Иван Найденов, е BG 08 BPBI 79454062204401

Иван Найденов остана без бъбрек на игрището. 28-годишният футболист на Спартак (Вн) отнесе ритник от играча на Несебър Атанас Рибарски в мач от Източната "Б" група. За това, как живее, за какво тъгува и на какво се надява Иван, разговаряхме с него при поредното му идване в София за медицински прегледи. Придружаваше го неговата приятелка Соня Радева, национална състезателка по фигурно пързаляне. Тя също коментира драмата на пострадалия футболист, с когото има връзка от шест години.

- Какво се случи в злополучния мач на 12 септември?

- Усетих големи болки. Едва-едва дишах. Коремът ми се издуваше. Изгубих два литра и половина кръв. Качиха ме на линейка и по възможно най-бързия начин отидохме в Бургас. След десетина минути легнах на операционната маса. Ако се бяха забавили, щеше да е фатално и нямаше да съм жив сега. Оперира ме д-р Миринчев. В началото са обсъждали да ме откарат до Варна или с хеликоптер до София. Но най-адекватно е реагирал докторът на Спартак Вн Христо Кьосев, като е преценил, че няма да издържа пътуването. Трябва да благодаря най-вече на бързата реакция на нашия доктор.

Соня: Докторът ни каза, че Иван е имал лош късмет. Ако другият го е ударил в ребрата, те са щели да поемат удара и да спасят бъбрека. И двамата са скочили за висока топка. Тогава гръдният кош се повдига, онзи уцелва с коляно незащитено от ребрата място и разцепва моментално левия бъбрек на две. Хирургът е имал някакви надежди да спаси бъбрека, като го закърпи. Но видял, че е разкъсан на две и всичко е на парцали и парчета. Всички органи са били пълни с кръв. Добре, че са успели да я изчистят. Единственото спасение е било бъбрекът да се извади.

- Проблем ли е за вас да си спомняте инцидента?

- Стремя се да не мисля за този мач, какво и как е станало. Опитвам се да забравя и да приема, че повече няма да играя футбол. В началото докторите ми казваха, че няма проблем, че може да играя някой ден, когато се възстановя. Обаче се оказва, че няма да стане, че с един бъбрек е много рисковано.

- Какво мислите сега за феърплея?

- Не искам да трупам негативни емоции спрямо футболистите на Несебър.

- Извини ли ви се поне този човек?

- Разбрах впоследствие кой е. Той дойде в болницата с още двама от неговия отбор. Идеята на играчите на Несебър е била да играят по-грубо още в началото на мача, че да ни вземат страха, да ни стреснат. Защото това се случи в 20-ата секунда.

Соня: В болницата дойдоха три момчета от Несебър. Започнаха да говорят с Иван. Той не знаеше кой от тях го е ударил. Момчето не му се представи. Казаха: "Много съжаляваме, че така се получи." И си тръгнаха. На другия ден прочетохме в един вестник, че Атанас Рибарски му се е извинил, и по снимката разбрахме кой е.

- Някога държали ли сте се грубо на терена, че съдбата да ви го върне?

- Не. Моят пост не предполага да извършвам много нарушения. Ако имам картони, те са били за някакви ръкомахания и пререкания със съдиите.

- След операцията къде продължи лечението?

- Останах две седмици в Бургаската болница и после вкъщи. Живея във Варна на квартира. Плащат ми я от клуба. Соня беше до мене един месец. Майка ми дойде от Силистра за известно време. Вече се оправям сам. Важни са първите четири месеца, докато раната зарасне.
Соня: Всеки месец трябва да минава прегледи. Сега се видя, че има камъни в десния бъбрек. Те се образуват много бързо, понеже органът спонтанно поема функцията на извадения бъбрек. Ситуацията е много деликатна и трябва постоянно да се следи.

- Къде ви направиха изследвания тази седмица?

- В Медицинска академия. Сега за мен е важно бъбрекът ми да функционира на 100%, да компенсира липсата на другия, здравето ми да се стабилизира и да заживея нормално. Но за това трябва време.

- Кой плаща за лечението ви?

- Почти всички отбори отделиха пари за лечението и за евентуална трансплантация. По сметката продължават да постъпват пари. Евентуалната трансплантация трябва да се направи в чужбина. Казаха, че ще струва 45 000 евро. На този етап вероятно няма да се подложа на операция. Ако имам проблеми с бъбрека, който ми остана, може би тогава. Докторите ме съветват да не рискувам с трансплантация, ако бъбрекът ми поеме нормално функцията и на липсващия.

Соня: Ако Иван наистина се възстановява и има желание да продължи да играе футбол, заслужава да му се направи трансплантация
Дори с риск организмът да не приеме бъбрека, трябва да опита. По-голям шанс за успех има, ако донорът е роднина.

- Как се издържате?

- Получавам заплата като действащ футболист на Спартак Варна. Дори окончателно да приключа състезателната си кариера, обещават ми работа в клуба и че ще ми помагат. Може да стана и треньор след време. Мисля да завърша треньорска школа в НСА. Разчитам да остана близо до футбола, до Спартак и да започна пак нормален живот. Но сега не го мисля.

- Имало ли е други футболисти с вашия проблем?

Има подобен случай преди около 30 години. И то пак с футболист на Спартак (Вн). Той губи единия си бъбрек по време на мач и после играе една-две години и се отказва. Казва се Попов. По-известен е случаят с хърватина Иван Класнич, на когото и двата бъбрека са трансплантирани. Той обаче ги губи от заболяване. Донори стават баща му и негов приятел. И в момента Класнич играе футбол.

- Разкажете за семейството си и за вашата досегашна кариера?

- До седми клас живях в Силистра. Баща ми е водопроводчик, а майка ми домакиня. Имам брат, който сега работи като сервитьор в Дания. Преместих се във Варна, за да играя футбол. Живях при леля ми. Станах състезател на Феърплей (Вн). Оттам ме взеха в Славия през 2000 г. и играх 6 г. По това време се запознахме със Соня, която тренираше на пързалка Славия. После играх две години в Спартак (Вн), шест месеца в Кипър и пак отидох в Спартак този сезон. Любимият ми отбор е Милан още от малък, когато започнах да тренирам футбол. В Милан тогава играеха Ван Бастен, Руут Гулит, Франк Рийкард и беше най-силният отбор. Заради тях се запалих по футбола. От треньорите харесвам Гуус Хидинг. Със всеки отбор, в който е работил, е постигал нещо. И с Австралия, и с Корея, и сега с Русия.

- На 15 септември се навършиха 6 г. от вашата връзка със Соня. Съжалявате ли, че не успяхте да го отпразнувате?

Соня: Аз бях при него в болницата. Не ни беше до празнуване, но ще го компенсираме след време.

- Този инцидент ще ви попречи ли да се ожените?

- Не, няма да попречи. Нещастието ни сближи още повече.

Соня: Но точно сега не е време за сватба. Мисля още да се състезавам - и догодина, живот и здраве. Не мога да зарежа всичко, което съм градила цял живот. Не мога толкова лесно да кажа "край". Иван много добре ме разбира. Нещата щяха да стоят по същия начин и при него, ако не се беше случил този инцидент. Мога да бъда треньор. И сега се занимавам с малки фигуристи в клуб "Елит". Но продължавам да тренирам при Даниела Велчева.

- За да сте заедно, наблизо трябва да има пързалка. Как ще решите този проблем?

Соня: Във Варна има пързалка с нестандартни размери. И каквото и желание да имам, не мога да тренирам там. Но изход винаги се намира.
Толкова години сме издържали, ще издържим още. Животът е пред нас, млади сме. Нека си стъпим на краката. Аз вече трупам практика като треньор. Някой ден може да заминем в чужбина. Нищо не се знае. Не мислим толкова напред. Видяхме какво се случи с Иван след големите планове къде ще играе. Живеем за момента. Най-важното е той да се оправя. Само да има оптимизъм.

- Соня е силен характер и много ми помага.

Соня: Ще се опитам с каквото мога да му помагам да се възстановява. Вътрешно имам някакви надежди, че той пак може да играе. Нищо, че говори друго. Няма да се лъжем - много е рисковано. Няма доктор, който да каже: Да, Иван може да играе футбол.

- Промени ли се Иван след тия изпитания?

Соня: Сега е малко избухлив. Но в момента това е напълно разбираемо и по никакъв начин не мога да го упрекна. Даже много мъдро приема нещата за човек в неговото положение.

- Не трябва да се движа много. Затова по цял ден съм пред лаптопа.
Гледам филми, клипчета, чета сайтове. Извън футбола нямам никакви интереси. Бях много отдаден.

Соня: Все едно аз да стана секретарка в някой офис. Няма как да стане. Нямаше мач, който Иван да не гледа, вестник, който да не прочете. И в момента продължава да се интересува само от футбол. Иска да е вътре в нещата. Не като много хора, които след инцидент избягват да слушат каквото и да е, свързано с него. При него няма такова отражение. Иван продължава да се вълнува само от футбол. Това го зарежда и му дава стимул да се оправя по-бързо.

--- Мара Калчева, "Неделен Стандарт"