Недко Петров: Живко Господинов си отиде...

Живко Господинов си отиде... За мен той е от онези приятели, които носиш живи винаги в сърцето си. С него ме свързва не само спортната ми футболна страст, а човешкото присъствие. Защото Жиката ме избра да бъда този, с който първи да сподели тежката участ на болното си тяло. Случи се миналата година, все в този прекрасен месец май на събуждащия се за живот свят.
В тъжното утро на 10-ти май тогава, докато седяхме на пейка пред Божия храм, Жиката ми каза за болките, заведох го в болница при доказан специалист... Когато някой човек те прави част от живота си в срещата си със страха от смъртта, нещо те стяга за гърлото. Не можеш нищо да направиш, нито кой знае какви думи за утеха да дадеш, защото може да бъдат фалшиви, нито да отречеш, защото човек усеща какво се случва с него.

Останах с Жиката от този момент до края му. Чувствах огромната надежда за излекуване, която изпълваше всеки разговор с него и семейството му. Кампанията, която организирахме заедно с мои колеги и приятели на Живко, даде лъч позитивна енергия и го мобилизираше за търсене на собствените сили и издръжливост.
Трудно се говори за приятеля, с който си разделил страховете, притеснията и болката. Въпросите, които отправяше към мен и на които нямах право да не отговоря. Последните дни от живота си той разбираше, че го напуска, признавайки ми:” Боли, Неде, мого боли...няма спасение от тази болка..”
Приятели, колеги и граждани на Варна, нека почетем с думи и кратко мълчание този мъж, който ще остане завинаги част от спортната история на града ни. За тези от нас, които той избра за опора, ще остане да се грижим за паметта и следите му да останат живи. Едно малко удовлетворение за мен се усеща от книгата, на която съм съавтор и която успяхме да издадем с мой покоен вече колега, посветена на пътя, опита и приносите на Живко Господинов.
Мир на праха му!

--- facebook.com/nedko.markov