Варна е един от най-титулуваните спортни градове на България. Винаги е имало двa силни, равностойни, достойни отбора в родния футбол.
До настъпването на демократичните промени в страната отбора на Спартак Варна винаги е бил еталон. Дори при налаганата от държавата хегемония на футболен дуализъм, Спартак е бил сред тези отбори, които са карали и грандовете да се съобразяват.Когато отборът не може да бъде спрян с футболни средства, стига се дотам, това да става и по административен път. БФС през 1984г. безпрецедентно отнема бронзовите медали точно преди официалното награждаване на отбора, на стадион "Васил Левски", защото участва в предварително организирана подмолна машинация в полза на „Сливен”. 16 години по-късно „ЖСК-Спартак” получава възмездие, когато БФС справедливо възстановява третото място и връчва бронзовите медали. През периода на своя най голям подем - 1982-1984 година отборът достига и до своеобразен апогей,когато се изправя срещу Манчестър Юнайтед в осминафинален мач за КНК. И досега това е единственият сблъсък на български отбор срещу колоса от острова.
Спартак Варна е и първият български представител изобщо в КНК през далечната 1962г,когато губи от изключително класния тогава отбор на Рапид Виена, и втория отбор (след ЦСКА) , представял страната ни на международната футболна сцена.
Промените, настъпили в Източна Европа, не подминават и Спартак - в отбора се появяват частни инвеститори. За съжаление това са хора,които не могат да оценят правилно възможностите си и в резултат на това ситуациите около отбора са комични. На президентския пост се сменят личности известни сред обществеността като Кеби, Ганди и Гъбаря. В крайна сметка, за по-дълго време, като ръководител се установява Николай Ишков - също изключително противоречива личност. По време на неговото управление отборът се посъживява и отново става фактор в българското първенство. За съжаление, цената на която става това е доста неприемлива. Спартак от Варна става синоним на всякакви схеми за уреждане на мачове. Издръжката на отбора идва най-вече от продаване на мачове. Това се превръща в дългосрочна политика на клуба, отборът участва в сложни триъгълни и четириъгълни операции, като уговорките стигат и до резултати през следващи сезони.Това става далеч преди навлизането на букмейкърите в родния ни футбол. Ишков експлоатира успешно самолюбието и егоцентризма на останалите футболни президенти – по-голямата част от които са знакови фигури в подземния свят - и с търгашески подход осигурява съществуването на клуба в професионалния футбол. По негово време през отбора преминават доста добри футболисти за българския стандарт, отборът е от редовните участници в Интертото. След една победа над руски отбор Спартак трябва да играе с френския Пари Сен Жермен, в чиито редици изпъква Роналдиньо. За съжаление възможността на варненци да го видят на живо се осуетява, тъй като се оказва, че един от резервните състезатели на Спартак е с нередовна картотека за международни мачове и се присъжда служебна загуба.
През този период великият комбинатор и кукловод не разчита на особена помощ от общината в издръжката на отбора. По това време част от прилежащите площи на стадиона се придобиват от афериста Лазар Анев,който по късно е застрелян. След това тези имоти преминават през различни фирми. Едва към края на ръководство си,когато вече е притиснат силно от финансови проблеми, Ишков иска от общината да му се представи стадиона на отбора.Общинските съветници се съгласяват това да стане под формата на съвместно дружество, като общината участва с апортна вноска - стадион Спартак. Областният управител на Варна по това време - Петър Кандиларов обаче се противопоставя на тази сделка, и успява да спре създаването на това дружество. Притиснат отвсякъде от липсата на пари и невъзможността да се справя със задълже-нията на отбора, Николай Ишков се оттегля след 11 години начело на Спартак. Всичко е пред тотален разпад, задълженията са огромни. Футболният клуб дължи почти три милиона на Митко Събев, дължи и около милион на държавата. За да потуши напрежението Община Варна вече успешно успява да създаде акционерното дружество Спортен комплекс Спартак. Същата участва в дружеството с миноритарен дял от 34%, съставляващ апортна вноска - стадион Спартак, с прилежащите му площи от около 50 декара в широкия център на Варна, както и с още над 10 декара общински имоти.
Мажоритарният дял от 66% се взима от Барет ауто - фирма на влиятелния тогава общински съветник Иван Славков. Освен общински съветник Иван Славков е и ключова фигура,поставена много високо в йерархията на варненското престъпно общество.Мажоритарният дял се състои от парична вноска от над шест милиона лева, като 25% от нея се внасят при учредяването, а останалите 75% трябва да се внесат в дружеството най-късно след две години. Идеята, с която се създава Спортен комплекс Спартак АД е това дружество да почне да работи, с печалбата си да издържа футболния отбор - ПФК Спартак 1918 АД, както и да върне натрупаните дългове. Спортен комплекс Спартак е собственик на 89% от акциите в футболния клуб, останалата част от акциите се държи от няколко дребни акционери. За съжаление тази идея не е конкретизирана по никакъв начин - никъде в документите не е записано, че новото дружество е длъжно да издържа футболния клуб, нито пък има поети някакви ангажименти за начина, по който ще се развива и управлява дружеството. Това е оставено изцяло на усмотрението и доброто желание на мажоритарния собственик, който придобива правото да се разпорежда както намери за добре със стадиона и останалите имоти. По този начин бъдещето на футбола става доста неясно. Дали общинските съветници са постъпили наивно, или са действали напълно съзнателно в ущърб на обществения интерес само може да се гадае, но е факт, че действията им са проява на пълна безстопанственост и безотговорност, прикрита от колективизма на решенията им. Едва ли някой от тях би се разпореждал със собственото си имущество по същия начин, по който се е разпореждал с общото имущество на всички граждани на Варна.
Всички последващи управленски действия на Спортен комплекс Спартак АД показват в пълна сила несъстоятелността на решението за създаването му. За целия период от създаването си до днес, това дружество не извършва никаква реална стопанска дейност. Това не притеснява особено представителите на общината в спортния комплекс. Дали по някакво стечение на обстоятелствата, или поради явна закономерност, някои от представителите, които общинския съвет избира сред своите редици да участват в управлението в момента вече са доказани престъпници,които си излежават присъдите, или други скандални личности срещу които е имало разследвания. Още в началото на съществуването на Спортния комплекс започват абсурдните финансови действия. Първата стопанска дейност, която е извършена, е изтеглянето на внесения капитал и тези пари са дадени назаем на фирмата на Иван Динов. Иван Динов е бизнесмен, гравитиращ около бившата групировка СИК и е неформален съдружник на Иван Славков. Това действие не е незаконно, но е меко казано доста нецелесъобразно. Поражда се въпросът - дали внасянето на началния капитал всъщност не е осигурено проформа, а след това този капитал е изтеглен и върнат на собственика му. Смущаващ е и фактът, че представителите на общината изобщо не са притеснени от това практически декапитализиране на дружеството, което де факто му пречи да изпълнява целите си и изобщо е спънка за осъществяване на каквато и да е реална стопанска дейност. Отделен пък е въпросът, че общинарите в нито един момент не си задават и логичния въпрос относно произхода на капитала на техния съдружник. След тази финансова машинация единственият съществен приход на дружеството е 70 000 лихва по кредита. Пак има резонен въпрос - тази лихва дали е внасяна реално, или е само счетоводно отразена. Същественият въпрос всъщност е - как собствениците на Спортния комплекс имат намерение с тази сума да издържат отбора в А професионална група, след като дружеството не развива никаква друга дейност. Още повече - след време този кредит се прехвърля на и без това тежко задължения футболен клуб. Чисто счетоводно Иван Динов спира да фигурира като длъжник, а на негово място със същата сума като длъжник се появява футболния клуб Спартак. Дали общинарите са имали предвид точно такова подпомагане на футбола не става ясно, но е факт, че никой от тях години наред не проявява никакъв интерес какво реално става в дружеството. И на никой не му пука защо дружество с общинско участие, с над 9 000 000 лв записан капитал, не извършва никаква, абсолютно никаква дейност. След две години според устава на дружеството трябва да се внесат и останалите средства от паричната вноска. В последния момент парите са намерени и внесени, но след това нещата около финансовите операции стават съвсем скандални.
Скоро след тези събития Иван Славков е арестуван заедно с други варненски общински съветници и им е повдигнато обвинение за създаване на престъпна група занимаваща се с наркоразпространение и склоняване към проституция. Към момента, той все още се намира в следствието, докато останалите общински съветници направили самопризнания , вече са осъдени и излежават сравнително леки присъди. След всичко написано дотук няма как да не стане ясно, че точно тези общинари също са били в ръководството на Спортен комплекс Спартак АД, като представители на общината. След като е арестуван, Иван Славков успява чрез едно феноменално издадено пълномощно да прехвърли по-голямата част от собствеността си на подставени лица. Естествено, прехвърля и дяловете във фирмата си Барет ауто, чрез която той де факто се разпорежда пълноправно и еднолично със стадион Спартак и останалите имоти. Новият "собственик" е Петромил Кънев - изключително неизвестна сред обществеността личност, което не му пречи да даде няколко гръмки интервюта и да обясни стратегията за развитие на клуба, включваща нови стадиони, бази и всички други елементи на светлото бъдеще, които сме свикнали да ни описват всички нови собственици на отбори у нас. Естествено, след съвсем кратко време той прехвърли собствеността на неформалния съдружник на Славков - Иван Динов и на изпълнителния директор на футболния отбор Живко Великов. Досега не става дума изобщо за футбол, тъй като след идването на Славков отбора на Спартак Варна влезе от Б в А група, и след това всяка поредна година се бореше да не изпадне.
Живко Великов, който бе назначен да управлява отбора е известен само и единствено с факта, че е бил персонален шофьор на първия взривен в асансьор СИКаджийски бос - Данчо Марков. Останал без подкрепата на Славков, той се опитва да управлява клуба доколкото му позволява потенциалът. Чрез тарикатлъци на дребно - получаване на стоки и услуги и отлагане на плащанията в необозримо бъдеще, той успява известно време да държи нещата около клуба под контрол. Виждайки, че трудно ще удържи по този начин, футболният ръководител добил популярност най-вече с прозвището си "кюфтето" , се впуска и в уреждане на резултати от мачове. Няма доказателства доколко успява да издържа отбора чрез залози, но са безспорни фактите след един такъв мач с Беласица. Тогава се беше получило изтичане на информация, и предварително се знаеше даже точния резултат. Като градска легенда няколко дни се носеше слухът, че Спартак ще падне от Беласица с 2:3. В крайна сметка в 90-та минута резултатът беше 2:3. В самия край на продължението обаче влезлият няколко минути преди това като тактическа смяна Тодор Радомиров - тогава обещаващ млад футболист с далечен прехвърлящ удар вкара гол и изравни резултата. Остава малко изненадан, когато вместо радост вижда от резервната скамейка проява на ярост, и му се налага да си тръгне след мача по екип - без да рискува да влезе в съблекалнята. След този мач започна някаква формална проверка - естествено приключи бързо и без резултат. Все пак в края на сезона Тодор Радомиров получи награда от БФС за феърплей. Естествено кариерата му на футболист в България скоропостижно приключи след този мач и няколко години подред единственото място където можеше да упражнява професията си се оказа нерегламентираното първенство в турската част на Кипър. След това Живко Великов реши да покани друг останал без господар,поради проблеми с правосъдието "футболен" деятел - бившият вицепрезидент на Беласица Горан Петров. Бай Горан обаче бързо видя, че нещата в Спартак са в етап на крайно разложение и набързо приключи морския си воаяж .
Иван Динов също бързо се дезинтересира от футбола и успя да намери заместник в лицето на поповския бизнесмен Добрин Добрев. Кариерата на този бизнесмен потръгва благодарение на това,че успява да застрахова изключително изгодно търговските си обекти и почти веднага след сключване на застраховката са настъпвали застрахователни събития. Явно е успявал добре да се застрахова, защото бързо се прехвърля в София и става собственик на фабрики за безалкохолни напитки и пакетирани храни. При дебюта си като собственик на Спартак,той задминава с фантазиите си всички президенти на футболни отбори у нас. Вместо да се ограничи с най-тривиалните приказки за нов стадион (копие на стадиона на някой европейски отбор), звездна селекция и участие в Лига Европа,той зарадва футболната общественост с пълна конкретика и в най-малки детайли. Бяха уточнени местата на новите трибуни и козирки, разположението на осветлението, вида на таблото, и дори бомбастичната идея - името на стадиона да бъде продадено на някоя застрахователна компания - подобно на Алианц Арена. Дори успя да сътвори и някаква задоволителна футболна кариера в миналото си и вместо практикувал училищен волейбол, изведнъж се превърна в бивш футболист на Черноломец. След цялата еуфория, Добрин Добрев в един момент заяви, че всъщност не е знаел в какво влиза, разбрал е много късно колко се е набутал и изчезна от Варна яко дим.
Тогава на преден план излезе един човек,който във всички моменти стоеше и участваше в събитията,но без да излиза под светлините. Янко Станев - известен политически ветропоказател, участвал във всякакви знайни и незнайни партии и коалиции, но заемал винаги изключително „лачени” постове. Човек,който се ползва с изключително лоша репутация във Варна, но печелещ неизменно на избори гласовете във всички ромски махали. Лекар по професия,който още през 1989 г. открил за себе си възможностите,които дава политиката и най-вече депутатстването и кметуването, и който поради любовта си към бюджетните пари,от медик се е преквалифицирал в самозван финансист, като в момента управлява бюджетната комисия в общината. Всъщност Янко Станев е съпартиец на Иван Славков и негов шеф по партийна линия. Пред Янко Станев стои нелеката задача да запази Спортен комплекс Спартак като частно дружество.На пръв поглед това е кауза пердута - ПФК Спартак от доста време е във фактически фалит, самото дружество вместо да развива реална дейност и да издържа клуба, за пет години дори не е започнало никаква стопанска дейност. Само че решаването на задачи от типа „и вълкът сит, и агнето цяло”, са детска задачка за този съвременен Остап Бендер. Дори и фактът, че отбора загуби професионалния си лиценз, не беше пречка. С много премерени юридически действия и с цената на доста закононарушения, за които обаче няма предвидени сериозни санкции, той успява да намери витиеват начин мажоритарният дял на дружеството да се прехвърли на друго лице.
Намерен е и нов собственик на мажоритарния дял - Инжстрой Холдинг -фирма позната на варненци с това, че не ремонтира дупките по улиците, и че не почиства снега, въпреки че е абонирана да печели общинските поръчки за тези дейности. Въпреки че дупките във Варна са легендарни, последните случаи са наистина шокиращи - две коли за един ден бяха погълнати нацяло в дупки на пътя. Драмите при пет сантиметра снеговалеж и няколкодневните бедствени положения във Варна ежегодно стават известни в България. Също така в интернет стана популярен и един клип, показващ революционна методика при кърпенето на дупки. Служители на фирмата бяха заснети как са изпратени да ремонтират дупки, въоръжени единствено с лопати. От самосвал ,асфалтът се хвърля с лопати в дупките и там работници го трамбоват с крака. На клипа ясно се вижда, че по цялата улица няма следа от валяк, или специализирана машина за полагане на асфалт, което говори, че не става дума за нарушение на технологичния процес от страна на работниците. Освен това отношенията на Янко Станев с тази фирма претърпяват много особена промяна. Като член на СДС Янко Станев беше известен като един от най-върлите противници на тази фирма. В протоколите на общинския съвет се пазят негови изказвания относно методичното надписване на машиночасове и километри от страна на Инжстрой. Дали фирмата си взема най-накрая бележка или преминаването на Янко Станев от СДС в редовете на ДПС по някакъв начин променя мирогледа му не е ясно, но е факт, че при съвместното управление на ДПС с БСП и със Симеон „Две” , Инжстрой започва усилено да печели и големи национални поръчки. По разследванията около аферите на "батко" излиза наяве и фактът, че за преасфалтиране на второкласни пътища фирмата има привилегията да печели поръчки на цена от 900 000 лв. за км, докато други фирми работят аналогични участъци за цени от 90 000 до 250 000 лв.
Всички описани по-горе факти в една или друга степен бяха известни на широката варненска общественост. Привържениците на Спартак Варна години наред подкрепяха отбора си, въпреки че не бяха особено удовлетворени от почтеността на управлението. Като всички останали привърженици на български отбори чакаха кротко да се появи в някой момент месия, който да тласне нещата така, че да заприличат организационно на Литекс или Черноморец.Надяваха се да ги отмине съдбата на Хебър,Янтра или Бдин. Феновете надигаха по радикално глас единствено когато ситуацията около отбора ставаше особено критична и се успокояваха за известно време при каквато и да е промяна. Приемаха донякъде всякакви компромиси със съвестта си, в името на съществуването на отбора и не предприемаха никаква решителна стъпка до момента, в който стана ясно, че отборът не отговаря на никакви критерии за професионален футболен клуб, а ръководството изобщо не е предприело никакви мерки за запазване на лиценза за участие в професионалния футбол. Тогава дълго сдържаното напрежение ескалира със страшна сила. Всички разбраха, че техният Спартак е в последна фаза на агонията. Тогава в хората се събуди дълго подтискания обществен дух и всички, на които отборът беше близко до сърцето им започнаха трескаво да търсят варианти. Тогава Радо Станев - един от най-успелите варненски футболисти, национален вратар, който на клубно ниво е сред първите българи, участвали в Шампионска лига, и на когото резерви са били Фабиански и Боруц, предложи идеята да се създаде от любовта на феновете отбор, който да продължи историята и традициите на Спартак от Варна. Всички масово приеха тая идея, смятаха, че е редно отборът да тръгне от най-долните дивизии и по естествен път да стигне до нивото, на което е бил. Тези обсъждания станаха възможни и благодарение на неофициалния сайт на привържениците - www.spartak-varna.net , който от дълги години се поддържа от привърженици на отбора. Почти ежедневно се провеждаха и срещи на живо във формат от няколко десетки до няколко стотици човека. Оказа се, че въпреки смелата и радикална идея всички фенове застават единно зад нея. Във въздуха витаеше едно революционно настроение и навсякъде се усещаше решимост и отговорност да се доведе докрай идеята. Проведе се и Общо събрание, избра се и Управителен съвет. Благодарение на някои футболисти близки до идеята се събра много добър отбор, с достатъчно опитни футболисти, по-голямата част играли дълго в А група, треньор, спортно технически директор.
В този момент стана ясно ,че затриването на ПФК Спартак не е стечение на лоши обстоятелства, а е старателно и дълго подготвяно от Янко Станев. Оказа се, че Георги Вълев - адвокат на Иван Славков и близък до Янко Станев - още през паузата на предния сезон, когато отбора беше в челото на Б група и според изявленията на ръководството - безпроблемно да се атакува на пролет промоцията за А група е запазил име аналогично на ПФК Спартак 1918, само че за име на аматьорски отбор. Същият се оказа, че е прехвърлил и правата върху клубната емблема на своя лична фирма. Разбрахме също, че Янко Станев подготвя футболен отбор, който да представя пред обществеността като Спартак. Дори твърдеше, че е говорил с Борислав Михайлов, който му бил казал, че това е правилния начин за излизане на футбола и в частност отборите от кризата. Едва ли има мислещ човек, който да повярва, че правилният начин е свързан с оставянето на милиони задължения и с ощетяване фиска.Тези действия амбицираха привържениците в още по-голяма степен. Никой не искаше да припознае отбор, който е създаден от човека подготвил целенасочено затриването на Спартак.И няма как такъв отбор да влезе в сърцата на хората. Оказа се също, че се подготвя обединение на Янковия , все още само формално регистриран отбор , с един отбор завършил на 2ро място в А окръжните групи и имащ право на участие във В окръжна група. Този отбор е създаден преди 2 години под името Владислав. Стана ясно, че подготвяния отбор ще вземе името на регистрирания Спартак. Ситуацията не беше много приятна. Изправяхме се пред труден избор - ставаше факт съществуването на два отбора с претенции да са Спартак - нашият и казионният.Направи се опит да не се стига до там - проведе се среща с хората на Инжстрой, на която им се обясни какво точно означава Спартак за нас и как искаме да се развият нещата за в бъдеще. Предложихме представителният отбор да се управлява и издържа от нас, а тяхната фирма да си се занимава със Спортния комплекс и имотите,които очевидно им бяха легнали повече на сърцето. За съжаление по време на срещата изпълнителния директор на Инжстрой повече го вълнуваше идеята как с увеличаване на уставния капитал да придобие пълно владение над имотите и как да придобие и държавните имоти, които се ползват от ДЮШ на клуба. Няколко часа след срещата, предложението беше отхвърлено по телефона, при това по доста подигравателен начин. Имаше опит да накараме и Общинския съвет да проумее за какво става въпрос - на една общинска сесия имаше спонтанно посещение на привърженици на отбора - за съжаление там също не се получи нищо, освен крайно нескопосан опит за пиар от страна на кмета.
Нямахме избор - трябваше ние също да търсим отбор с лиценз за В група, за да се противопоставим успешно................
# декември 2010г.
--- The Syndicate
Продължението след няколко дни.
