Стефан Дончев: Спартак се превръща в тотаджийски отбор

Стефан Дончев от Спартак (Вн) бе избран за играч №1 на кръга. Варненци поднесоха изненадата, като победиха Локомотив (Сф) 2:1 като гости в Надежда, а защитникът вкара първия гол. Дончев е юноша на Спартак, роден е на 28 август 1975 г. Преотстъпван е на Автотрейд (Аксаково), Девня и Лудогорец (Разград). Играчът на Спартак отговори на въпросите на “7 дни спорт”.



- Стефане, очаквахте ли да биете Локомотив в София?
- Поднесохме изненадата на кръга, но ние си вярвахме. Явно се превръщаме в тотаджийски отбор. Първо паднахме от Видима у дома, а сега бихме като гости. Обстановката в тима преди мача бе особена. Не играехме за нищо. Бяхме поставили ултиматум, че това е последният ни мач, и бяхме спокойни.
- Как се играе в отбор без пари?
- Ами опитваме се да правим каквото можем, да играем футбол. Нещата наистина не са добри, но се стараем. Президентът също прави опити да спаси положението.
- Разрешиха ли се проблемите?
- Ще видим, до следващия ни мач има още два дни. Смятам, че всичко ще се оправи. Ще излезем срещу Локо (Сф) за купата във вторник. Защо пък да не вземем втора поредна победа над този отбор в продължение на няколко дни.
- Защитник сте, а в събота вкарахте гол. Имате ли вкус към атаката?
- Имам. Срещу Локо играх не в защитата, а като ляв халф. Така е от известно време насам. Обичам да се включвам напред. Като юноша играех понякога халф, понякога крило, но след това ме върнаха в отбраната.
- Какви са целите на Спартак (Вн) този сезон?
- Да стигнем колкото се може по-напред за купата. А също така да се представим добре в първенството. Ще гоним така наречената златна среда, а защо не и Интертото. Лошото е, че този сезон загубихме много наши си мачове. Иначе сега можеше да сме поне с две места по-напред.
- Непостоянството се превръща в характерна черта на Спартак.
- Има нещо такова. Бием, когато никой не очаква, и падаме пак, когато никой не очаква. Миналата година срещу Левски и ЦСКА показахме, че можем да играем футбол.
- Вие сте юноша на Спартак, но по-голяма част от кариерата ви е минала в по-малки отбори. На кой треньор дължите най-много?
- На настоящия Стефан Грозданов, на Мирослав Миронов също. Играх в Спартак и предния път, когато Грозданов бе начело на отбора. Аз не се сърдя на никого, в по-долните групи натрупах опит. Когато излязох от казармата, Спартак имаше много силен отбор с добри футболисти и за мен просто нямаше място. Затова ме пратиха да се обигравам. Там се научих на много неща и така се върнах в Спартак. Все пак е по-добре човек да тръгне отдолу нагоре, а не обратното.

--- /7 dni sport/