Показва ли българският футбол нужда от феновете и ще дойде ли моментът в който власт имащите ще оставят най-великият спорт да диша? Ще дойде ли краят на схемите и наглостта, които водят футболът ни надолу? Спомняте ли си последният мач на любимият си отбор, в който не псувахте срещу ръководството му? Ако вашият отговор на трите въпроса е „не”, значи сте съпричастен с истинският проблем на българският футбол, а именно отношението към малкото останали негови фенове. Тези редове са продиктувани от новопоявилото се футболно дерби на Варна – градът, който в началото на миналия век донесе футболът на България.
През това лято наглостта на една от местните престъпни банди успя да довърши един и да създаде два футболни отбора само за няколко седмици. Техните имена нямат значение. Сделката им доведе играещият в елита до миналото лято отбор на Спартак Варна до край. Сделка, в следствие на която паралелно бяха създадени два нови футболни клуба с името Спартак. Единият, играещ в третото ниво на българският футбол, благодарение лиценза на местният Тополи, носещ духа и традициитена футболна Варна, разпознат от футболната общественост като истински чистият Спартак. Другият, играещ в същата дивизия с лиценза на Владислав, носещ в себе си мръсотията и истината за българският футбол.
Безкрайната наглост на една банда доведе футболна Варна до датата 29-ти август, където нейна жертва бяха истинските привърженици на Спартак. Онези, които през 80-те гостуваха на Манчестър Юнайтед, в този ден гостуваха на собственият си стадион. В слънчевият неделен следобед, няколко хиляди души заедно написаха най-абсурдната страница в историята на клуба, а защо не и на българският футбол. В тяхна опозиция на ст. Спартак встъпи бандата, придружавана от няколко стотин нейни служители. Трудещи се хора, нямащи нищо общо със заобикалящата ги неделна действителност, незаслужаващи риска на който бяха изложени от собствените си работодатели – една безкруполна и самозабравила се банда.
ВИНАГИ ВЕРНИ е мотото на привържениците на Спартак Варна. В буквален превод на латински, SEMPER FIDELES е изографисано на огромен транспарат, който заема централно място в сектора на феновете от години. Отново там, можем да срещнем стотици татуирани със SEMPER FIDELIS (ед. ч.) и емблемата на отбора. Безкрайната наглост и посредствена работа на бандата успя да режисира до край своята футболна агония, запасявайки служителите си с транспаранти „ВИНАГИ ВЕРНИ”, фланелки и... вувузели. Как така „Винаги Верни”? Грозната картинка и опит за опорочаване на футболът във Варна, заедно с десетките провокации в седмиците преди срещата, дело на бандата самозванци дадоха на спортна Варна ясен аргумент относно това кой кой е в борбата срещу цинизма в българският футбол.
Борбата срещу бандата продължава. Подкрепи Спартак!
Ако това не е достатъчно, задай си въпросът кога бе последният велик мач на българският национален отбор по футбол?
--- collaborator за www.spartak-varna.net
понеделник, август 30, 2010
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар