Иво Димов:Имам право на последна ария
Платих присъствието си във футбола с монета, носеща моя лик

Иво Димов е един от най-големите таланти във варненския футбол. Наскоро той навърши 35 години и обяви, че е готов да се върне на терена. След дълги увещания и молби го склоняваме да даде интервю, макар и "с досада от нещата". Прави го "от уважение към футбола и вестник "7 дни спорт".

- Иво, защо не искате да давате интервюта?
- Не считам за нужно да се преекспонирам в медиите. Какво да обяснявам и говоря и да си хвърлям бисерите на свинете? Просто грешките, които съм допуснал в тази насока, бяха продиктувани от негативните ми младежки пориви. Правя го единствено от уважение към футбола и към труда ви. По принцип отказвам, защото душевното ми състояние има нова насока. Защото смятам, че по този начин досаждам на себе си, а и не искам с това чувство да остават и околните.
- Ще ви видим ли отново по футболните терени скоро?
- Намирам се в моята си житейска ситуация, такава, каквато съдбата ми е определила да бъде. Тренирам. Не желаех да играя в последната година в Спартак, когато отборът беше в "А" група, защото имах недобродожелатели заради фактологията на моята личност. А и станах жертва на поредната порция интриги, които продуцират серия индивиди с ниско интелектуално качество. Не искам да им споменавам имената, за да могат да си седят тези футболни мишки в своите дупки. Това обаче касае миналогодишния сезон. За следващия, в който отборът отново ще е в елита, евентуално съм готов да се раздам за родния ми клуб, както го направих и през последния сезон, в който участвах. Не съм гонил кариера на всяка цена, плащайки с честолюбието си. Желая да кажа на всички, че съм изиграл толкова мачове, колкото съм искал, и че моето достойнство и талант са над дребните нрави. И не плащам с измислени прерогативи това, че имам дарба, защото свръхестествената сила ще ме накаже. Отговарях на всички футболни паткани, за да не си мислят, че са котки.
- Защо завръщането ви е "евентуално"?
- Защото нещата зависят от много моменти - желание - на ръководители, мое, конюнктурни ситуации. За едно обаче съм сигурен - че публиката иска отново да види Иво Димов да играе по простата причина, че той е един от малкото, които връщат усмивките по лицата им. Най-малкото поради факта, че съм рожба на този клуб и един от най-истинските футболни патриоти на игрището. Имам желание да играя в Спартак още една година, да помогна с каквото мога, а след това да приключа кариерата си официално. Имам право на последна ария.
- В България обикновено вярват в максимата, че футболистите са до 30 години.
- Какъв е проблемът кой на каква възраст е? Низостта човешка е повсеместна, тъй че не би трябвало да засяга в кардиналния си смисъл една сфера от живота, каквато е спортът. Сфера, която би трябвало да носи на обществото положителни емоции по презумпция. Вярна е друга максима - "Няма стари и млади, има можещи и неможещи". Не съм видял още някой да има техническите умения на Иво Димов или други футболисти от по-старото поколение. Нали знаете какво е казал един философ: "Отстъпвам мястото си на някого, който е по-некадърен от мене, но трябва да го сторя заради времето."
- Защо в българския футбол липсват вече футболисти от вашия тип - с импровизаторски умения и техника?
- По милиарди причини. Всяко живо същество, което диша и мисли, го знае. Футболът, както всяко едно нещо, е индустрия. Животът е тотално комерсиализиран.
Обществото живее в култура на имидж
Всичко се продава ежеминутно и му се слага етикет. Всичко това е трогателно известно. Не мисля, че трябва да го говорим, изпадаме в скандална примитивност. Дори юношите в един футболен клуб го знаят това. Футболът е схема. Една машина, която е подчинена на обществото. Футболът е инструмент на това общество. Романтичните прояви отстъпват място на прагматичното мислене за финансовата осигуреност.
- Следите ли ситуацията в родния футбол?
- Винаги. 24 часа в денонощието се занимавам с футбол. Дали го наблюдавам, дали го играя, дали го тренирам - така съм, откакто съществувам.
- Смятате ли, че ако намалят "А" група, ще се вдигне нивото?
- Това трябва да бъде направено категорично. Винаги ще има "за" и "против". Дори и в древния Рим не са стигали до единодушие за триумфатора в последната битка. Всеки е имал презумпция да обслужва някои интереси. Всичко е ясно, но най-правилно е нещо средно - тази бройка да бъде намалена постепенно, а не изведнъж. С влизането на България в ЕС и футболът ни трябва да е там. Много се говори от хора, които случайно са попаднали във футбола. Нека всички да паднат на колене пред футбола и пред футболните умения на хора, които са ги показвали. Нека футболните хора да решават нещата във футбола. Не е нужно дилетанти да влизат във футбола и да решават неща, за които не са компетентни да го сторят.
- Имате още известно време на терена, след това виждате ли се на друга длъжност във футбола?
- Естествено. Моят път е да бъда във футбола като мениджър. Не се виждам като треньор. По-скоро като технически директор. Понеже имам усет към таланта и към това кой талант как НЕ би трябвало да се погуби. Нещо, което направиха на 50% с мен. Поне знам, че малкото, което съм направил във футбола, е със собствен почерк. Макар и монетата ми да е малка. По-добре така, отколкото да е чужда.
Бях прекалено интелигентен, за да постигна нещо във футбола. Но аз съм над нещата и се занимавам по-скоро с душевно-логическите възприятия. Психологията във футбола е една теза, върху която трябва да се работи в българския футбол. Липсата й много пречи.
- Има ли треньори психолози?
- Много рядко се срещат. Повечето са типове, които мислят за моментния успех и нямат интелектуална закваска. Оттам идва и проблемът с начина на педагогизиране на футболистите, които са ръководени в даден мащаб от кариерата си. Отделно повечето от тези така наречени псевдостратези нямат умението да проповядват едно правилно отношение между хора, които са събрани в един колектив.
- Димитър Пенев не е ли психолог?
- Това име не искам да го чувам.
- Нали той ви заведе в ЦСКА?
- В ЦСКА ме заведоха Емил Данчев и Николай Вълканов, тогава вицепрезидент на Мултигруп, след един мач на Спартак с Кьолн през лятото на 1998 г. Мениджър на немците беше Клаус Топмьолер и той обяви на пресконференцията след мача, че ме е харесал. Аз бях с изтекъл договор със Спартак и така Данчев и Вълканов ме заведоха на "Българска армия". Пряко волята на Пенев. Той ме мачкаше по всякакъв начин. Но трудно е да загасиш това, което не гасне. А смисълът, който идва от последното изречение, остава вечен ребус за невежите.
- Изиграхте и силни мачове тогава.
- Не си ги спомням. А и предполагам, че и много запалянковци на ЦСКА не си спомнят за моето присъствие. Макар че в душата ми уважението към ЦСКА ще остане до последния ми ден. И за разлика от много други, не се вземам насериозно, че съм голям футболист. Бях много голям талант, но гледах лежерно на нещата по простата причина, че в тази държавица спортът също е поставен, или бе поставен, във времето, когато аз бях там, на шуробаджанащина. И най-вече на обстоятелства, с които трябва да се съобразяваш и които са извън контекста на качествата на дадения индивид. А просто трябва да бъдеш част от това стадо и да се проявяваш овчедушно. А аз не съм такъв и не мога да бягам от себе си. Макар че с възрастта съм помъдрял и не отговарям на душевно прости индивиди. Сега съм вече и пълен сирак. Но не ме е страх. Това е моята житейска орисия и я приемам. Благодаря на хората, които ме уважават.
- Другият варненски клуб - Черно море, прави силен сезон.
- Черно море е още едно доказателство, че когато един клуб е организационно издържан, говоря не само финансово, и се работи по европейски, успехите неминуемо идват. Публиката на Черно море и атмосферата на клуба го заслужават и пожелавам да спечелят Купата на България. На всички е ясно, че новият път във футбола, който се пое след избора на новото ръководство на БФС, води до един отекващ като камбанен звън сигнал за всички. Че това е пътят. Левски доказаха по безспорен начин всичко това.
- Мислиш, че друг клуб ще може да повтори скоро успеха на сините?
- Това е въпрос на много компоненти. Дали един отбор на национално или клубно ниво ще успее и ако успее, доколко ще успее да го повтори. Това е компилация от много обстоятелства. Психологията във футбола е нещо, което не може никой никога да разгадае, както и формулата за правилен живот. Така че не ни остава нищо друго, освен да се прекланяме пред Цар Футбол и да работим за него, но водени от неговите принципи, спуснати през времето.
- Влезе ли футболът в Европейския съюз преди страната ни?
- Това беше пролетта на българския футбол в европейското футболно семейство. Ако продължават да се изявяват добре нашите клубове, това ще бъде добре и за самото общество, и за легацията на обществото в спортната му част.
- Имали ли сте идол във футбола?
- Идол е силно казано. За самоуважаващия се индивид тези неща най-малко не са положителни. Както казва Хегел, "Щом мисля, значи съществувам", и респективно мисленето прави живота. В Спартак се учех от Стефан Найденов, в ЦСКА до мен беше Георги Йорданов - Ламята. Иначе имах щастието да имам близко приятелство и да се уча от Наско Сираков. Във философията харесвам Фридрих Ницше, Шопенхауер. В киното обожавам Марлон Брандо и Робърт де Ниро. Във всяка една област на живота имам личности, които водят моя интерес във времето непреклонно и душата ми неустоимо се обогатява със запознаването ми с тяхното творчество. Футболът е като живота, всяка грешна стъпка се наказва.
- Голям почитател сте на древния Рим. Гледате ли сериала "Рим"?
- Няма какво да гледам кинематографии, за които съм чел. Да ги гледат тези, за които това е нещо непознато. Бях 15-годишен, когато се възбуди интересът ми към четивата и това душевно вълнение, което изпитвам от него. За мен, и не само за мен, защото аз съм само една малка частица от Космоса, римската история е включително и пътеводна звезда.
- Можете ли да направите паралел между древния Рим и настоящата България?
- Мога, само че сравненията ще бъдат негативни и най-вече в контекста на гротеската. Мъчителното житейско съществувание, което водим, е дошло, преди да сме постигнали икономическо състояние, за разлика от римляните. Но в наши дни е така. Римляните са достигнали до икономически апогей и моралните им стойности са започнали да упадат. А нашите са отпаднали преди.
- Наскоро навършихте 35 години. Какво си пожелахте за бъдещето?
- Обстоятелствата в живота ми да доведат моето същество до едно душевно равновесие, в което да има от всичко поне по малко. За това са нужни много неща и в края на краищата човечеството е доказало, че никой не е достигнал такова душевно балансирано състояние. Всички живеем в едно състояние, в което всеки вае правото да остави своите инициали върху мрамора на своята житейска одисея.

--- Стефан Августинов/7sport.net/