Помогнах, защото съм връзката между поколенията и нося в себе си идеята Спартак, твърди халфът
Иво Димов е с основна заслуга за оцеляването на Спартак в "А" група. Любимецът на феновете стана голмайстор на отбора със 7 попадения. Те са вкарани в 8 домакински мача, но само за 445 минути игра, което прави по-малко от 5 пълни срещи. А Димов дори не е чист нападател. Най-важното му попадение е последното с Родопа, което позволи на Спартак да обърне мача и да се спаси от изпадане. Сезонът обаче не бе от най-леките за халфа. Той получи 4 разтежения, а напролет тренираше само по два пъти в седмицата заради мускулните проблеми.
- Иво, как се почувствахте, когато Родопа поведе с 1:0 във Варна?
- Бях сигурен, че ще вкарам гол и ще поставя началото на обрата. Време беше техният вратар да сгреши, защото преди това спаси три положения. Дори да не бях отбелязъл в 39-ата минута, щях да го направя в друг момент, тъй като моите голове винаги са били първи. Попадението имаше специален психологически акцент. То предопредели по-нататъшното поведение на Спартак.
- Кое беше първото нещо, което си помислихте след победата над Родопа?
- Благодарен съм на моите съотборници за високия морал, на ръководството за загрижеността и за търпението, на феновете, които помогнаха да спасим отбора. Спартак обаче не заслужава да страда така заради своята история. Бих пожелал на нашия клуб да изчисти проблемите си и да фундаментализира състоянието си, за да може хората от спортно-техническия щаб, редом с усилията на футболистите, да постигат нужните резултати. Положителна роля за бъдещето на Спартак трябва да изиграят спонсорът Иван Славков и силните хора от общината.
- Някои ще се учудят, че сте завладян от песимизъм, а не от еуфория след оцеляването?
- Ницше е казал: "Мислите - това са сенките на нашите чувства. Винаги са по-тъмни и по-зловещи." Нека вече Спартак не чака последния кръг да се спаси.
Мястото му е в първата осмица
И тази връзка човек трябва да усеща навреме c мислите си, за да определя хода на своите действия.
- Защо Спартак трепери до последния мач?
- Ние сътворихме прецедент в практиката. Досега не е имало отбор, който да бъде напуснат от 2/3 от титулярите, 3/4 от резервите и от трима треньори, а накрая да оцелее. Огромните организационни сътресения, които Спартак не заслужава, се отразиха негативно на моята психика. Все пак аз съм връзката между поколенията и нося идеята на Спартак в себе си. Въпреки че бях психически обременен, трябваше да направя всичко възможно, за да помогна на отбора.
- Вие сте преживели едно изпадане със Спартак през 1994 г. Как се чувствахте тогава?
- Преди 10 години на полусезона дойдоха нови футболисти от други отбори, които взеха баснословни суми, без да ги заслужават. Местните играчи бяха обругани, най-вече заради дилетанщината на ръководителите. Остро се дистанцирах от ситуацията, заради което ми прикачиха определението "луд и безотговорен". 10 години живях с тази болка. И сега тя още е в мен, макар и притъпена. Искам да апелирам към истинските спартаклии: нека да афишират лоялното си чувство към клуба и да не допускат разни душевадци да използват Спартак като обществен инструмент за реализиране на користните си цели. Приканвам и шефоветe - нека водещият критерий за тях да е моралът към нашия клуб, когато привличат нови хора на работа.
- Вкарахте на един крак 7 гола.
- Съжалявам, че мускулните травми нарушиха подготовката ми и играх с не повече от 60% от възможностите си. Напролет тренирах 2-3 пъти в седмицата, за да съхранявам мускулите си и да помагам по 70 минути на родния си клуб в мачовете. 7-те ми гола са редовни и чисти, както самото ми присъствие в отбора. Аз се върнах в Спартак, за да му помагам искрено и морално. Съжалявам, че травмите ми попречиха да вкарам още, за да не чакаме последния мач. Догодина, ако запиша 2/3 от игровото време в първенството, ще отбележа двойно повече голове.
- Как приемате нападките на футболни хора срещу Спартак?
- Не искам сега да отговарям на тези футболни недоносчета и душевни сиромаси, за да не се вземат насериозно. За тях ще е добре да обогатят човешкия си спектър, за да не изпадат в жалкото състояние да плачат на чужд гроб. И да видят, че тривиално скроените им мисли не стават за словосъчетание с индивиди, чийто интелектуален потенциал е не повече от 2 грама мозък. Без да им е работата, те излизаха в медиите и плюеха нашия отбор, за да експонират себе си, но вместо това експонираха глупостта си. Както са казали будистите - "отговор без отговор".
- Имаше ли мишки в Спартак?
- Стайнбек е казал: "Kато се охрани, мишката може да стане паткан, но не и котка." На философския словесен синтаксис. В нашия отбор имаше плъхове, които напуснаха давещия се и пробит от финансовите неуредици футболен кораб Спартак.
Единият плъх взе пари за един полусезон и си тръгна. Другият го последва, след като взе пари за 2 месеца. И двамата се прибраха в една посока.
- Вярно ли e, че сте правили разборите преди мач?
- Не. Треньорското ръководство се допитваше до мен за чисто технически елементи по схемата. Това е нормално, защото съм опитен футболист. Но аз никога не съм превишавал задълженията си, за да не тежи евентуален неуспех на моята съвест и заради благото на отбора.
- Преди пролетния мач с ЦСКА отстъпихте скандално капитанската лента.
- Скандал няма. Ако пожелая, винаги ще съм капитан, тъй като всички знаят кой е лидерът на Спартак. Не виждам защо изобщо се дискутира този въпрос. Знаете, че преди есенния мач с Левски по-опитните футболисти ми дадоха лентата. След като напролет последният ни треньор повдигна проблема, президентът Ишков ме помоли да предоставя лентата. Изпълних молбата му, за да се запази добрият микроклимат в отбора.
- Защо не приемате да ви наричат ексцентрик във футбола?
- Ексцентричен съм в живота, въпреки че внасям подобна нотка и на терена. Но като цяло през този сезон показах моралните си стойности и уважението към един клуб, който ме е създал и изградил като футболист.
- На кого сте длъжник във футбола?
- На никого. Длъжник съм само на моя роден дом Спартак. Затова се държах толерантно и не взимах отношение за проблемите в клуба, за да не внасям допълнително напрежение. Желаех с позитивното си присъствие да вдъхвам увереност на моите съотборници за излизане от ситуацията.
- Докога ще играете за Спартак?
- Имам сили да играя до 40 години, както го прави един от моите идоли Ромарио. Водя целесъобразен начин на живот и затова безпрекословно се подчинявам на аксиомите на футбола. На плещите си поемам желанието на онази част от публиката на Спартак, която уважава таланта ми, и аз съм длъжен да се трудя, за да радвам феновете с изявите си.
- Виждате ли артисти по терените в България?
- За жалост на всички, които обичат великата игра, те са на изчерпване. Все пак към тях спадат Емил Гъргоров и Христо Янев, както и Мартин Камбуров, който има нестандартни идеи. Да не забравяме и Асен Николов.
--- /7 dni sport/ НЕДКО ПЕТРОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар