вторник, ноември 28, 2006

ЛИЧНОСТИ:
Един футболен дисидент на 36

Войните могат да спрат, но посредствеността няма да изчезне, смята Иво Димов


Иво Димов се завърна в родния Спартак за мнозина неочаквано, но за познаващите го по-отблизо - повече от очаквано. Той се появи за малко в три мача, за да отбележи два красиви гола така ефирно, както морският бриз полъхва в топлите летни нощи на Варненския залив. Мнозинството иска да го изслуша за пореден, но не и за последен път.

- На 36 години се върнахте във футбола, доволен ли сте от есенния полусезон?

- Трябва ли да ми се броят годините в точното им цифрово изражение, след като уменията, пречупени през приоритетите на духа и тялото, сочат в позитивна посока. Тук се сещам за казаното от народа, че щъркелът е бял, ама клюнът му е червен. Що се отнася за представянето ми - то е безапелационно. 125 минути - 2 гола от игра. С 40% от физическите възможности. С половинчата подготовка - две двустранни игри и една контрола от 45 минути. Без условия към треньорското ръководство дали започвам като титуляр или резерва.

С малък, но за сметка на това видим принос
за класирането на отбора. Смятам да подобря представянето си с добра зимна подготовка. Малко са футболистите, които на тези години биха сторили това не само в игровия смисъл на присъствието в един колектив, но и в житейски и чисто човешки план на проявяване на индивидуалността в контекста на общото начало за успеха.

- Видима е разликата между вас и останалите футболисти, и то не в тяхна полза?

- Разликата идва от визията на техническите умения, но футболът е с ярко изразен колективен смисъл и талантът, който притежавам, се показва в един по-завършен естетически вид. Зад цялостната фасада на нещата на футболния терен стои колективното начало. Един играч от моя тип помага на останалите, когато има ярка кореспонденция между физически усилия, тактическа постройка и правилното виждане като дух и присъствие на всички в тази симбиоза.

- Публиката на Спартак ви боготвори.

- Искрено благодаря на всички, които идват на стадиона заради това. Няма да скрия, че една от основните ми цели във футбола е да се покажа в най-добра светлина пред родната си публика. В контекста на това искам да изкажа голямата си благодарност и почит към тези, които съставляват публиката на Спартак. И тези, които са в най-ярките хореографии - агитката, която беше много силна на дербито, и тези, които присъстват по трибуните по-незабелязано, и тези, които по една или друга причина не могат да са на стадиона, но ги обединява общата спартаковска идейност. Както казва бащата на един мой приятел: "Спартаклии сме като китайците - много сме и не се знаем всички."

- Не пропускате мач на стадион "Спартак", без да вкарате гол, независимо от факта дали не сте играли дълго, или сте били контузен.

- Да. Имам шанса да вкарвам на нашия стадион. През 2003/04 имам от 8 мача - 7 гола, а тази година с два мача и два гола продължих серията. Като игровото ми време, разделено на головете, показва положителен баланс. Старая се да оправдая доверието както на ръководството и феновете, така и на хората, които не ме познават от професионалната ми сфера, а само в житейски аспект. Това е не само имидж за мен, а и за спорта като цяло. Защото съвременното общество обича да търси и да намира индивиди, които да бъдат в даден момент пример за подрастващите поколения. Явно върлите фенове виждат чрез добрите ми изяви в мен човек, който се явява
малък мост на спартаковските традиции между поколенията
Най-малкото защото съм бил при няколко президенти и десетки треньори в Спартак независимо от футболните бури. Но както съм казвал - Спартак е над всичко. А проверката на времето дава най-точната оценка кой какво е направил с плам и жар за този клуб и кой е живуркал под стряхата му. Почти не помня мач на нашия стадион, в който да съм се срамувал от себе си. Но вечно ще остане в мен болката, че съм можел да дам много повече. Както е казал мъдрецът обаче: "Правя каквото мога, макар че могат да ме съдят и негодяи." Така е в живота.

- През уикенда в Европа блеснахте трима - Роналдиньо, Тоти и Иво Димов. Как се вкарва гол като вашия?

- Общото между първите двама и мен е, че практикуваме един и същи спорт с топка. Или в най-добрия случай една обща частица от техническо естество. Специално с Тоти имам и лека визуална прилика. Моя гол в събота го посвещавам на публиката и на двамата президенти, без които трудно се оцелява в пазарна икономика. Попадението е резултат от футболна интуиция, голов усет и техническо умение. В момента, в който топката тупна пред мен, за миг през главата ми мина мисълта да я поведа. Фактът, че защитниците на гостите бяха разположени през два метра от мен, освободи възможност да видя движението на краката на вратаря на Локомотив и моментално насочих топката в горния ъгъл.
Чарът на изпълнението се допълва
и от това, че беше решаващо. Бяхме останали с 10 души и съперникът ни притискаше.

- Мислите ли да предадете уменията си?

- Естествено. Но това засега остава на заден план, защото още съм действащ футболист. В обозримото бъдеще ще реша какъв ще е пътят ми нататък - дали ще остана да играя футбол още малко, дали ще се отдам на мениджърска кариера, или ще заема ръководна длъжност. Ще бъде хубаво да не се отнема удоволствието на публиката и на аудиторията около футбола да ме наблюдава в игра още известно време. Защото както римляните са казали - хлябът и зрелищата са смисълът на живота. А аз смятам, че моите изяви са зрелище. Още повече че организмът ми дава индикации, че съм в състояние да го правя на добро ниво. Няма да изпадам в състояние на жалко футболно мъченичество, както правят други. В този контекст ще споделя, че не беше хубаво да ме поставят преждевременно в нафталина до костюмите ми в гардероба.

- Защо няма класици като вас на футболния терен?

- Отговорите са в много посоки. Нужно е не само да притежаваш някакъв футболен талант, но и житейска самобитност, индивидуално усещане за нещата. А и да имаш стил на експониране, изразяване и мислене. Голяма част от неосъзнатата маса се подсмива зад гърба ми, но аз гледам отвисоко на такъв вид мерзост. Предполагам, че всички по-различни индивиди мислят така. Човешката завист и комплексарщина заливат всички по-силно, отолкото морските вълни варненския бряг. И в такива моменти се сещам за думите на Гьоте: "От низостта човешка не се оплаквам, в силата е тя, друго не очаквам." Но животът е моментно усещане, не мога да затормозявам божественото си мислене с простосмъртни приливи на глупост.

- Какво свързва футболните ви изяви с житейската ви философия?

- Футболното ми присъствие създава един вид пъблик рилейшън, който позволява на околните да те съдят, възхваляват или ругаят. По този начин намирам място в съвремието, така както философските трактати ни позволяват да намираме отговор на личните и душевните тегоби,
възцарени по една или друга причина в човешките души
За разлика от спорта, където физическата годност е определяща за евентуалния успех, от философска гледна точка основният психологически резерв на индивида прокламира апогей на нещата.

- Можете ли да се опишете с три думи?

- Почти невъзможно е широко скроен човек като мен да попадне в тази рамка, но бих се определил като емоционален, естетичен и паметлив. Последното е в толкова ярка доза, може би сравнима само със силата на философското слънце, което грее в душите на осъзнатите.

- Какво ви тревожи най-много в настоящето?

- Както каза героят на актьора Ейбрахам Мъри във филма "Моцарт": "О, посредственост! Благославям те!"... Тази злина е най-голямата човешка беда след войните, които съпътстват света и които аз искрено желая да престанат. Но глупостта на човеците няма да свърши никога, така както няма да свърши за благочестивите християнската вяра.

--- 7sport.net /Стефан Августинов/

Няма коментари: