Николай Станчев: Ходя на църква не само на празник
С гол в 45-ата секунда започва кариерата си един от ветераните в А група
Десети сезон Николай Станчев е основна фигура във варненския Спартак. Напускал го е само два пъти за по 6 месеца, когато игра под наем за Шавеш (Португалия) и Заксен (Германия). 36-годишният футболист е ярко доказателство, че на терена разликата не е в млади и стари, а в можещи и неможещи. Той е юноша на Балкан (Ботевград), а по-късно облича екипите на Локомотив (Мездра), Ботев (Враца), Черноморец и Спартак. Неотдавна премина гросмайсторската граница с мачове в "А" група и в момента е с 254, от които кръгло 200 са за Спартак. Отбелязал е общо 22 гола (15 за варненци и 7 за Черноморец). Заедно със своята съпруга Татяна се радват на двете си деца - Десислава и Асен.
- Г-н Станчев, какво помните от първия си мач в професионалния футбол?
- Беше през 1983 г. Едва 16-годишен излязох титуляр за Балкан в "Б" група и още в 45-ата секунда вкарах гол, с който победихме Академик (Свищов) с 1:0. След това играх още 4 години в родния си клуб и две във "В" група за Локомотив (Мездра).
- Кой ви покани в Ботев (Враца)?
- Канеха ме 4 години. Щом се уволних от казармата, отидох при тях, направих една тренировка и си тръгнах. По-късно играх във Враца един сезон във втория ешелон. На полусезона завършихме трети и запазихме реални шансове за елитна промоция. Типично по български тръгнаха интриги с цел да изгонят президента ни. Той сам напусна.
Останал без пари, отборът се разпадна
- Спомените ви от Черноморец?
- Точен президент - Тома Томов, и прекрасни две години при майсторите. Бяхме силен отбор с Николай Русев - Джангъра, Диян Петков, Петър Жабов, Валентин Станчев. Обаче и там направиха сечено на Томов и втората година изпаднахме. Тогава новият президент Абрашев разпродаде отбора и прибра 11 милиона лева от 11 футболисти.
- Колко плати за вас Николай Ишков?
- 1 600 000 лева. Взе ни с Вальо Станчев от Етър, където тренирахме, но не бяхме подписали договори. Дойдох във Варна през лятото на 1994 г. и още в първата година се върнахме в "А" група.
- Най-стойностните ви мачове за Спартак?
- Мачовете и победите са много, но два от головете ми са най-ценни и те са от дузпи. През есента на 1996 година отбелязах гол №1000 за клуба в "А" група при успеха с 2:1 над Велбъжд. През май 2002 година пък се разписах от бялата точка за победата над Марек с 2:1. С този гол останахме в елита, след като през първото полувреме бяхме в "Б" група.
- При финансовите и кадрови проблеми на Спартак в момента ще треперите ли за мястото си в "А" група напролет?
- Спартак не е отбор за изпадане. Много хора ни отписват и това не е за първа година. Но аз ще им кажа, че бъркат. Не мога да разбера защо във Варна, когато двата отбора останат за кратко без пари и играчи, бързат да ги изпращат в "Б" група. Вместо местните да помагат, повече се стремят да пречат и да правят мръсотии.
- Казват, че с 27 точки се остава в групата. Вие сега имате 15.
- Може и с 26 да се оцелее, но пак ви казвам, че въпросът с оцеляването не стои на дневен ред в Спартак.
- Играхте по един полусезон за Шавеш и Заксен. Как оценявате представянето си и имали ли сте други предложения от чужбина?
- Отидох в Шавеш да помогна, но отборът на практика беше изпаднал и не можах да го спася. Със Заксен влязохме в трета професионална бундеслига, което беше най-големият успех в историята на клуба. Реална оферта съм получавал от Израел, но там не исках да ходя.
- Канен ли сте през годините от водещи български клубове?
- Преди да си тръгна от Ботев (Враца), получих оферти от Локомотив (Сф) и Славия. През лятото на 1997 г. Драголюб Беквалац пък ме покани в Литекс. И в трите случая основната причина да не се стигне до трансфер е лично у мен. Така съм преценил и не съжалявам.
- Да не се сетихте тогава за поговорката - по-добре пръв на село, отколкото последен в града.
- Не съм се уплашил, че мога да търкам пейката в София или Ловеч. Аз където и да съм бил, излизам, играя и се раздавам
Специално на Локо и Славия отказах заради по-добрите финансови условия от Бургас.
- Вече взехте диплома за треньор. От кой ваш наставник сте научили най-много за професията?
- От всички, с които съм работил в Спартак, съм взел по нещо. Радвам се, че имах възможност да работя с много добри специалисти - Димитър Пенев, Стефан Грозданов, Ферарио Спасов, Ради Здравков и Велислав Вуцов.
- Пенев е най-именитият. Какво научихте от него?
- Тънък психолог, няма равен в подхода и отношението си към играчите. Вижда и чувства играта както никой друг. Усеща в кой момент на кой футболист може да разчита и къде му е мястото на терена.
- Разликата между човека и футболиста Николай Станчев?
- Има прилика. Тя е, че и в двата случая съм еднакво сериозен, отговорен и уравновесен.
- Имате ли грехове и кои хора не допускате до себе си?
- Нямам угризения на съвестта, защото живея честно и почтено.
Дистанцирам се от лъжците тези, които те гледат в очите и те мамят.
- Какво правите в свободното си време?
- Отделям го изцяло за семейството си - разхождаме се, ходим на гости, с малкия гледаме екшъни.
- Каква музика харесвате?
- Хубавата, без значение дали е чалга, опера или диско.
- Аскет ли сте?
- Не пуша, но не съм трезвеник. Позволям си алкохол в умерени количества, когато се веселим след победа. Иначе пия само минерална вода.
- Любима храна?
- Пържолата - това е истината за храната.
- Вярвате ли в Господ?
- Да. Мисля, че
Господ ме е погледнал и ми е помогнал да се опазя от тежки контузии през кариерата. Ходя на църква не само на християнските празници.
- Участвали ли сте в уредени мачове?
- Нямам коментар и не е за вестниците.
- Вярно ли е, че искате да играете до 40 години?
- Ще играя, докато чувствам, че мога да помагам на отбора и не съм в тежест на съотборниците ми.
--- НЕДКО ПЕТРОВ /7 dni sport/
петък, януари 30, 2004
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар