Николай Ишков: Издръжката на Спартак си остава мое ноу-хау!
 
Боли ме, че “патриоти” ни продадоха за шепа пари, разкрива дипломираният кукловод

Преди 10 години Николай Ишков стана първият български артист, който оглави футболен клуб. Дипломираният кукловод пое Спартак в "Б" група с празна каса и без футболисти. Още същата година Ишков върна отбора в елита и го задържа трайно там. В повечето от 9-те си поредни сезона в "А" група при Ишков варненци финишираха в златната среда. От миналия декември Николай Ишков на практика не се меси в управлението и финансирането на клуба. По документи обаче той продължава да е президент, тъй като съдебната регистрация на новото ръководство още не е излязла.

- Г-н Ишков, какво си помислихте, когато на 27 юли 1994 година ви избраха за президент на Спартак?
- Исках да докажа, че един 32-годишен млад мъж може да се справи сам във футбола въпреки всички мнителности и удари под кръста. Бях убеден, че имам поглед, визия и амбиция да се реализирам в новото поприще, както и стана.

- Кога ви беше най-трудно?
- Първите две години бяха най-тежки - когато се върнахме в "А" група и се утвърдихме в нея, заемайки 6-о място. Атакуваха ме жестоко хора. Те смятаха, че съм
случайно минаващ парашутист във футбола. Но аз успях да докажа кой кой е.

- Най-приятният ви спомен от Спартак?
- Наред с победите над ЦСКА и Левски и участието в турнира Интертото винаги ще помня турнето в Мексико през юли 1998 г. Тогава играхме пред 55 000 зрители на митичния стадион в Гуадалахара срещу шампиона на страната Чивас. Пътувахме 13 часа със самолет и само 12 часа след пристигането ни излязохме на терена. Въпреки умората и липсата на аклиматизация се представихме достойно и загубихме с 0:2. Вторият им гол падна накрая, а преди това уцелихме две греди. За Чивас играха двамата им национали, които току-що се бяха завърнали от Мондиал '98.

- Най-голямото ви разочарование?
- Административният гаф с Генчо Симеонов в Интертото, заради който загубихме служебно от Таврия и се разминахме с Пари Сен Жермен. Тогава екипа на французите обличаха Анелка и Роналдиньо. Освен имидж загубихме и 1 милион лева, които щяхме да получим от спонсора на ПСЖ "Канал +".

- Три години по-късно ще назовете ли имената на виновниците за гафа?
- Станахме жертва на несериозността и подвеждането от страна на "патриотични" българи. Срещу пари те дадоха информация за нередността около картотеката на Симеонов. Господ обаче всичко вижда и си знае работата. Не можах само да разбера защо
БФС не защити интересите на нашия клуба прехвърляше топката между свои чиновници и направи невероятни упражнения.

- По време на вашето управление никой от варненските бизнесмени или властимащи не ви оказа съдействие. Защо?
- Нямам коментар. Толкова години аз правех всичко в Спартак с желание и любов, но не намерих разбиране. През двата кметски мандата на Христо Кирчев не можах да разреша проблема със собствеността на нашата база.
Дори една будка не ми дадоха под наем. В някои други градове обаче клубовете се издържаха от пазарите, а общините им поемаха консумативите по стадиона. Чак сега въпросът с имотите на Спартак се уреди и моите наследници в клуба получиха начален тласък.

- За мнозина остава загадка как сам издържахте отбора.
- Това е мое ноу-хау. Имах начин на мислене и възможности, които ми помагаха да се справям и Спартак да съществува пълноценно.

- Обвиняват ви, че сте искали да приватизирате клуба?
- Това е несериозно. В края на 1997 г. спазихме закона и от дружество с идеална цел клубът се трансформира в акционерно
дружество. Щом са ми гласували доверие в 3 мандата като президент значи са оценявали правеното от мен.

- Вашите опоненти са бесни, че сте оставили 3 милиона дългове на клуба.
- Годишно през Спартак минаваха 1 милион долара. Ако приемем, че за 10 години те са 10 милиона, на базата на тази сума излиза, че задълженията са по-малки, отколкото биха могли да бъдат.

- Коя е най-голямата мръсотия и интрига спрямо вас?
- Доста сплетни ставаха зад гърба ми, особено в последните една-две години. Моите опоненти се стремяха по всякакъв начин да осигуряват дискомфорт на клуба, но аз гледах философски на нещата и посрещах с усмивка ударите под кръста. Също и с ирония. Отчитах, че думи като благодарност и признателност са абстрактни понятия у нас.

- Защо публиката бягаше от стадион "Спартак"?
- Не е само от нашия стадион. Кога е било на домакински мач на Левски да идват 600 души? Причината е проста. До 1989 година социалистическата власт използваше футбола, театъра и киното за идеологическа пропаганда и диверсия. Хората нямаше къде да изразят отрицателната си енергия и ходенето им по стадионите беше като обществен ангажимент. След промяната идването на кабелните телевизии запълни една интересна ниша. Феновете бяха залети с
качествен футбол от Европа Допълнително публикациите за корупция в нашия футбол, въпреки че виновници са най-малко виновните, превърна родното ни първенство в хроника на една предизвестена смърт. Всичко това отблъсна феновете от стадионите.

- Колко хора са ви забивали нож в гърба?
- Много са, но моята философия е християнска и аз не отвръщам с агресия. Приписвали са ми доста "пикантни" неща и провинения, вероятно защото в мое лице са виждали по-лек инструмент. Допуснем ли, че същото се отнася за някой уред с по-високо напрежение или по-тежък инструмент, този, който обвинява, може да не се прибере жив, ако не е бил деликатен в изказванията си.

- Вярно ли е, че ваши футболисти са продавали мачове зад гърба ви?
- Когато има подобни съмнения, виновни са две страни. Аз съм се абстрахирал от това и съм работил единствено за благото на клуба.
Подозирах,че някои са ме предавали но съм разполагал с косвени доказателства, а не с преки. Всичко обаче вече е история, а от историята човек трябва да си изважда поуки, за да не допуска повече същите грешки и да не търси реваншизъм.

- Вие нямахте загубен арбитраж до януари 2004 г., когато 9 ваши футболисти скъсаха по вина на клуба.
- Загубих конюнктурен арбитраж. След като видях, че се погазва наредбата, казах на комисията, че повече няма да участвам в този парад на смеха, и излязох. Преди това настоях договорите на всички футболисти да се разтрогнат по вина на клуба, тъй като бях убеден, че ще спечелим обжалването пред апелативната комисия. Там обаче нейният
шеф взе еднолично решение с което погази нормативните документи на футболния съюз. Затова мисля, че трудовоправните отношения между клуб и футболисти трябва да се решават единствено в съда. Дали ще е спортен арбитражен съд или друг, няма значение. По този начин ще се избегне конфликтът между интереси в комисиите на БФС.

- През пролетта на 1998 година Димитър Пенев водеше Спартак. Скъпа ли ви излезе тази авантюра?
- Не, защото през лятото на 1998 г. ЦСКА плати трансферно обезщетение за Пенев. Сумата покри всички наши разходи, които направихме за Пенев за 6 месеца. Ако не ме лъже паметта, това е първият трансфер на треньор в България. Оттогава с Пената поддържаме прекрасни отношения. Той ми вика "Ишката, Ишката". На последния арбитраж се видяхме и се прегърнахме дружески.

--- http://7sport.net    /НЕДКО ПЕТРОВ/